На територията на област Враца има 45 недвижими културни ценности /паметници на културата и църкви/ с категория „национално значение” и множество с категория „местно значение”/войнишки паметници и паметници свързани с борбата за национално освобождение в Област Враца/. 
От културните събития в годишният календар, традиционни за област Враца са - Международен фолклорен фестивал “Врачанска пролет” в град Враца, Национален фестивал на малките театрални форми в гр. Враца, Ботеви дни в общини Враца и Козлодуй, включващи различни мероприятия и изяви, Международен младежки театрален фестивал „ВРЕМЕ” в град Враца, Национален събор за автентичен фолклор, провеждащ се на паметника „Дядо Йоцо гледа” и организиран от община Мездра, Празници на духовите оркестри “Дико Илиев” и фестивал „Алено мушкато“, които се провеждат в град Оряхово, Празник на старата градска песен “Мара Врачанка” и Международен младежки музикален форум в град Враца. Ежегодно в град Мездра, на Археологически обект – „Калето” се провежда Международно лятно археологическо училище, организирано от община Мездра и Регионален исторически музей - Враца. Културният календар на общините от областта включва много събития от регионално и местно значение - Фестивал на етносите, който се провежда в гр. Козлодуй, Фестивал за детска песен „Златно петле” в гр. Бяла Слатина и много други.

Културните календари на общините за текущата година са публикувани на официалните им страници.

В област Враца работят 115 публични библиотеки с щатен библиотекар – от тях една регионална, 97 читалищни, 14 училищни, 2 вузовски и 1 специална. 

От 2006 година Библиотека „Христо Ботев” - Враца е преобразувана в Регионална. Тя е най-голямата библиотека в Северозападна България. Читалищни библиотеки няма само в новооткритите през 2007 година в с. Нефела, община Враца и в с. Баурене, община Криводол. Специална библиотека има към БДЖ- Мездра, а вузовски към Филиал Враца на ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" и Филиал Враца на Медицински университет -София.

На територията на областта има 103 читалища. Последните две са регистрирани през 2007 година. Те са в с. Нефела, общ. Враца и в с. Баурене, общ. Криводол. Това е положителна тенденция за възстановяването на читалищата в малките населени места като единствени културни центрове, отговарящи на духовните потребности на населението и осигуряващи най- добрите условия за творчески изяви и за съхраняване на местните културни традиции. Много от читалищата участват активно като водещи организации или партньори в различни програми и проекти и работят за съхраняване и популяризиране на нематериалното културно наследство.

От 1953 година в град Враца съществува Регионален исторически музей. Към музея има и голяма Художествена галерия. Част от него са и етнографско-възрожденските комплекси "Св. Софроний Врачански" и "Никола Войводов". Исторически музей има и в град Оряхово. Към него е къщата-музей "Дико Илиев". Националният музей “Параход Радецки” е закотвен край град Козлодуй, а в село Челопек, община Враца, се намира къща-музей "Баба Илийца." Само за миналата година през нея са минали около 5 000 посетители. Къщата е и един от стоте национални туристически обекта.
 
Драматично-кукленият театър е създаден през 1938 година. Големият му салон е със 748 места, камерната зала - със 120 места, куклената зала - с 80 места и балетната зала - с 80 места. В Театъра всяка година през май се провежда фестивалът на малките театрални форми.

Държавна филхармония - Враца е основана през 1973 година. От 2011 година тя е преобразувана в Симфониета. Филхармонията е популярна и в България, и извън граница. Носител е на десетки отличия и награди от международни изяви. 

Дом на енергетика в град Козлодуй и Дом на Железничаря в град Мездра са други две културни институции в областта. 

Художествени галерии има в град Враца - Художествена галерия в РИМ, град Бяла Слатина, град Мездра, град Мизия, град Оряхово, град Криводол. През 2008 година художествена галерия е открита в село Борован. 

Враца е била и царството на тракийското племе трибали, чиято принцеса е погребана в Могиланската могила. Недрата на земята са побрали безброй съкровища и артефакти от 4 епохи. 
Последните находки от разкопките край село Оходен доказаха, че първите европейци са живели във Врачанско. Най-древната цивилизация, заселила по-късно континента Европа, е имала свои градове в региона. Тук е кипяла търговия и са се произвеждали стоки за бита още в 8-7 век преди новата ера. В последните няколко години екипи, ръководени от археолози, правят проучвания в местността „Валога”, село Оходен, община Враца, и местността „Езерото” край село Борован, община Борован. По времето, когато Северна Европа още е била скована от ледове, тук е процъфтявала първата европейска земеделска цивилизация. Това са потвърдили при посещението си в Оходен учени от Шотландия и Австралия, които са се възхитили на уникалните находки. Потвърдена е и първоначалната хипотеза на българските археолози, че тук е бил най-големият център на древните занаяти за изработка на инструменти от кремък, като суровината се доставяла от Североизточна България и дори от Карпатите.Обработката на този по-твърд от гранита камък е загадка, която тепърва трябва да се разкрие от експерименталния център за древни технологии, който може да се развие тук. Сензационно откритие представлява находката на скелет на млад мъж, живял преди близо осем хиляди години. Според археолозите тази находка е първата в България на мъж, живял в ранната новокаменна епоха. Също е намерен един от най-старите скелети на жена у нас. За него изследванията и в чужбина доказаха, че е на възраст почти 5 800 години пр. Хр. Тези находки и резултатите от проучванията на артефактите, излезли от земята край Оходен, дадоха основание да се заговори в професионалните среди, че това е първата земеделска цивилизация не само в България, но и в Европа. 

В манастира “Иван Пусти” е живял Иван Рилски, а на килийна тераса над тихите води на Искър е творил Иван Вазов. 

През региона преминава и 120-километровият “Път на Ботевата чета” от дунавския бряг на Козлодуй до Врачанския балкан. Връх Околчица всяка година с воя на сирени припомня на България подвига и славата на хилядите българи, загинали за свободата на Отечеството. Това е само малка част от културно-историческото наследство, което прави уникална област Враца.